Measuring Plank constant with colour LEDs and compact disk

Redraw the electrical schematics on Figure 8a omitting the ampere meter (replacing it with a wire). Wire the available components in this circuit.

Put the batteries in the battery holders. Connect the diodes according to the schematics on Figure 7. Connect the power supply to the diode using the wires that ends with crocodile clips. Before each of the crocodile clips there is a resistor, which limits the current through the LED and it can not dazzle you. Even though the light is not so bright do not look directly in the LED.

In this subtask you may not connect the ammeter and replace it with a wire. Connect some of the LED with the potentiometer as it is shown on the circuit on Figure 8 or more precisely with the schematics that you have redrawn without ammeter. Connect the two lateral electric terminals of the potentiometer with the batteries using the wires and the crocodile clips from the battery holder. You may use also the additional wires that terminates with crocodile clips. Connect the voltmeter with the LED leads. Rotate the shaft of the potentiometer until the LED start to emit light. If the LED is dark or the intensity of the light does not change when you rotate the shaft of the potentiometer then you have probably connected the LED in opposite direction or have a mistake in wiring the schematics.

Measure the voltage drop $U_{c}$ at which each of the LED starts to emit light.

Use the circuit from the previous task and check if the LED light on or off when you rotate the shaft of the potentiometer. It is required to work in a dark room and watch weak light in order to find $U_{c}$. Make several measurements for each of the LEDs and find the average value of $U_{c}$ for each of them. Calculate the maximum deviation and the mean value, which gives a quantity for precision of the measurement. Put the result in a table by ordering the values of $U_{c}$, see Table 1. Write in the table for each of the LEDs the: colour, mean value of $U_{c}$, max deviation from the mean and the number of measurements.

Measure the Volt-Ampere (V-I) characteristic of all 4 LED

Turn on the multimeter, which you carry with you, as an ammeter and connect it in the circuit according Figure 8a so that it can measure the current that flows through the LED.

Investigate the dependence between the current and the voltage $I(U)$ – Volt-Ampere (V-I) characteristic for the available LEDs. Fill a separate table with 25 rows for each of the LEDs. The table has to have the following columns: the sequence number of the measurement, the current $I$ and the voltage $U$. On a separate white paper prepare a table similar to the one presented on Table 2.

First, check if in one of the end position of the potentiometer the LED emits light; change the LED direction if it does not light at all. At the maximum brightness of the LED write the values of the current and the voltage – this is your first measurement. Rotate the shaft of the potentiometer and decrease the current with 20 $\mu$A; write the values of the current and the voltage into the table until the current reach value lower than 10 $\mu$A. Watch the voltmeter, if needed change its measuring scale. Our advise it to rotate the shaft of the potentiometer and to write the values of the voltage on each 200 mV, until the voltage becomes zero. Fill the columns of the table for the different colour LEDs.

Draw the graphics of the Voltage-Ampere characteristic of each of the 4 LEDs, using the results from the Table 2.

Present graphically the measurements from the previous task, using one and the same coordinate system for the different colour LEDs. Before to start to put the points on the graphics think about the coordinate scales. It is better if your data fits well the entire area of the squared paper. Use different colour for the experimental points obtained from the different LEDs, so that you can distinguish the V-I characteristic of the LEDs. It is better to use the same pencil colour as the colour of the LED. On the $x$-axis write the voltage $U[\mathrm{V}]$. On the $y$-axis write the current $I[\mu\mathrm{A}]$.

Determine the threshold voltage drop $\tilde{U}_{\mathrm{c}}$ using the Voltage-Ampere characteristic of each LED.

On the V-I characteristic you can see almost linear segment with high slope at higher currents. Draw straight line, which touches this segment. Write the voltage of the crossing points $\tilde{U}_{\mathrm{c}}$ into table as it is shown on Table 3. Compare these threshold voltages for each LED with the voltage drop when they start to emit light $U_{c}$ – the last you have measured in subtask 2. What is the maximum difference $\tilde{U}_{\mathrm{c}}-U_{\mathrm{c}}$ for the different colour LEDs?

Give a quality explanation of the low slope in the V-I characteristic at low currents.

Take a look at the low slope in the V-I characteristic at low currents. Notice that the slope is almost the same for each of the LEDs. How you can explain this fact?

Measure the dependence of the resistance of the photo-resistor on the current flowing though the LED.

Wire the circuit shown on Figure 8б. The ammeter measures the current through the LED. You may omit the voltmeter. Now switch the multimeter as an ohmmeter to measure the resistance of the photo-resistor $R_{\varphi}.$ Put the photo-resistor close to a LED that lights on its maximum intensity and observe how its resistance changes. Put the LED and the photo-resistor into the tube and bung a plasticine at the both ends of the tube, so that to avoid disturbance of the light from the environment. Write in a Table 4 the current flowing through the LED and the resistance of the photo-resistor $R_{\varphi}.$ Add in this table an additional column for the reciprocal value of the resistance $1/R_{\varphi}.$ This value is called conductance and it is measured in units $\Omega^{-1}.$ To make this experiment faster follow the instructions: Rotate the shaft of the potentiometer, decrease the current with 20$\;\mu$A and write the values of the current and the resistance into the table. When you reach the zero current try to investigate the small currents up to 15$\;\mu$A. Repeat the measurements again for each of the LEDs and write the results in different tables. Calculate the reciprocal value of the resistance $1/R_{\varphi}$ and write it in the third column.

For all four LEDs make a graphics with the dependence of the resistance of the photo-resistor on the current flowing through the LED, using the results from the Table 4.

On the $x$-axis of the graphics put the current through the LED $I$, and on the $y$-axis put the reciprocal resistance $1/R_{\varphi}$ in units $\Omega^{-1}.$ Use one and the same coordinate system for each of the LEDs. It is better to make the graphics of each of the LED with different colour. Fit the experimental points with a smooth curve. Analyze these curves and try to explain the experimental results.

Analyze how the photo-resistor can be used to determine the threshold voltage $\tilde{U}_{\mathrm{c}}$.

Peel the half part of the compact disc.

Use the paper clip to scratch the foil of the compact disc in radial direction. Stick the double stick tape on the scratch and pull it to peel the foil of the CD as it is shown on Figure 6. Continue to stick and pull the stick tape until you peel half of the CD. Grasp the CD with the binder clip as it is shown of Figure 2.

Setting up the optical experiment.

Stick the double stick tape on the back of the one of the binding clips. You can tear the stick tape easily with hands. Grasp the white paper screen with a binding clip. Remove the cover of the opposite side of the double stick tape and stick the binding clip with the paper screen on the table. The screen should be placed in vertical position. In the same way place the transparent CD parallel to the paper screen. The distance between the screen and the CD should be approximately 20 cm. Be more precise in the parallel positioning of the CD and the screen. If you are not satisfied with the accuracy of the setup you can unstick the CD with the binding clip and stick it again. Measure the distance $D$ between the screen and the CD with accuracy 1 mm. Graphs the lens with a binding clip and stick it on a distance around 3–4 cm in front of the CD. Stick one of the LED on the top of the paper notes cube using the double stick tape. The LED should be on the same height as the center of the lens. The power supply of the LED in this diffraction experiment is shown on Figure 7.

Light the LED. Move the paper notes cube with the LED until you see a bright image of the LED focused on the screen. This is the real image of the LED. You can remove or add paper notes until the image on the screen is on the same height as the LED with accuracy of 1–2 cm.

Lets track the way of the light. The light is emitted from the LED, which is almost at the focal point of the lens as it is shown on Figure 2. The parallel beam passes through the transparent CD and on the screen one can see a central maximum and two diffraction maximums.

Move the CD into the binding clip until the narrow light beam pass through the horizontal radius of the disc. In this position of the CD the central maximum and the other diffraction maximums are aligned in a horizontal line on the screen. This alignment is important for accurate measurement of the wavelength of light.

Use a colour pen to mark the central maximum and the two diffraction maximums. Due to the lack of yellow pen you can use the black one. The distance between the two diffraction maximums is $2L,$ and the distance between the central maximum and each of the diffraction maximums is $L.$

What is the focal length of the lens $f$ in unites meters and its reciprocal value $1/f?$

Measure the diffraction angles.

Measure the distance $D$ between the CD and the screen with accuracy 1 mm. For each of the LEDs measure the distance $L$ between the central maximum and the first diffraction maximum. It is recommended to draw the boundaries of the light spots with a pen and after that to determine their centers. Fill the template Table 5 with the values and the threshold voltage drop $U_{\mathrm{c}}$ measured in section III.1.

Calculation of the sine of the diffraction angle.

Foar each of the colours calculate the diffraction angle $\sin(\theta)=L/(L^{2}+D^{2})^{1/2}=\sin(\mathop{\operator@font arctg}\nolimits(L/D)).$ You can find a graphical solution.

Draw a right-angled triangle with catheti $L$ and $D$ and hypotenuse 100 mm. Measure the cathetus opposed of the angle $\theta$ and parallel to $L.$ The length of this cathetus in decimeter units is $\sin(\theta).$ In Table 5 fill the columns with the angle variables and calculate the corresponding wavelengths. The columns with the threshold voltage drop $\tilde{U}_{c}$ you can fill from the electrical measurements.

Calculate the Plank’s constant using the experimental data.

Make a graphics using the experimental data from Table 5. On $y$-axis write the $q_{e}U_{c}$, and on the $x$-axis $\nu$. Fit the experimental points with a straight line that pass maximally close to the points. This straight line follows the approximate equation

Determine the Plank’s constant $h=\Delta(q_{e}U_{c})/\Delta(\nu)$ from tangent of the angle between the straight line and the $x$-axis. Here $\Delta$ denotes difference for the segment of the straight line; difference in the $x$-axis and $y$-axis segments. How the value of the $h=\dots\,\mathrm{J\,s}$ that you have measured is in agreement with the know value of this fundamental constant? Fill the dots! What is the deviation $100\,(h_{\mathrm{exp}}-h)/h=\dots\%$? Surround and under line the result!

Determine the $h$ using the V-I characteristic.

Go to sub-section 5. From the experiment described there determine the threshold voltage drop $\tilde{U}_{c}$. Repeat the same procedure to determine the Plank’s constant using the $\tilde{U}_{c}$, not the subjectively determined value of the voltage drop $U_{c}$. Which of the both methods is better? What could be the possible systematic errors of this experiment? Propose a change in the experiment to improve the accuracy of the measurements.

The constant that appear in the equation (2) of the photo-effect has significant difference for the green LED. Omit this experimental point for the green LED and determine $h$ from the experimental points of the rest of the LEDs.

Find the colours of the shadows.

Three light sources are shown on Figure 9. They illuminate an object and create different shadows [4] on the screen. What are the colours of the different areas marked with numbers from 1 to 6. You can find the colours with thinking or to use the colour LEDs that you already have in order to make the experiment. For this experiment all 3 LEDs have to be light on as it is shown of Figure 10. The red and blue LED are brighter and their intensity has to be decreased so that when their lights are mixed with the green LED to obtain white light. In order to decrease the intensity of the LED they have to be powered through a current limiting resistor with appropriate values as it is shown on Figure 11. The red and the green LED have to be on a distance of 1.5 cm from the blue LED in the middle. In another experiment you can try to put also the LEDs in the vertexes of a triangle. Use the shadow of one cent coin grasped with a binding clips as shown on Figure 12

What momentum could be hidden into a diffraction grating? How the formulae for the diffraction angle will changes if the light incident the diffraction grating on angle $\alpha$, measured from the surface normal of the diffraction grating, as it is shown on Figure 13?

What is the photon momentum in water? How the diffraction angle will be changed if the diffraction grating is submerged in water? The water has refractive index $n=1.33.$ Choose the correct answeres:
A. The formulae $\lambda=d\sin(\theta)$ does not change.
B. The diffraction angle increases.
C. The diffraction angle decreases $n$ times.
D. The sine of the angle decreases $n$ times.

At what proportion of the focal length $f$ of the lens and the radius of the CD $R_{\mathrm{CD}}$ the diffraction experiment is possible? Is it possible the focal length to be as long as an elbow length?

How the frequency $\nu^{\prime}$ of the diffracted light will be changed if the diffraction grating is moving with speed $v$ in direction perpendicular of its ridges?

Momentum of flat electromagnetic wave. How the photon momentum $p(E)$ depends on its energy? To answer this question use the formulae for the speed of light $c=\lambda/T$, the energy $E=h/T$ and the momentum $p=h/\lambda$ of the photon.

Find the displacement of a vagon. It is very convenient to use the photon momentum when you calculate the diffraction angles. That is why we give another task in which you have to use both the energy and momentum of the photon. The mechanics in some sense is part of the optics. Let’s do the following thought experiment shown schematically on Figure 14.

Vagon with mas $M$ and length $l$ can move on rails without friction. A light pulse from a laser pointer is flashed from left end of the vagon. The energy of the light beam is $E$ and its momentum $p(E)$. You have derived the formula in the previous task. According to the momentum conservation law the vagon starts moving on the left with velocity $V=p/M.$ Let us assume that the light pulse is very short and passes the vagon for time $t=l/c.$ During this time the vagon moves on left on distance $X=Vt.$ At the end the light is absorbed in the right end of the vagon and it stops. What happens with the light, when it is absorbed? What is the displacement of the mass centrum of the vagon?

Paradox: The mass center immovable. Which of the following statements is correct? Where is the error? In the previous task we get to the conclustion that the vagon is shifted on distance $X.$ This distance is small, but non zero. However there is a exact theoreme in mechanics that for a still system without an external forces the centrum of mass does not move .

Figuratively speaking: Baron Munchausen cannot lift himself pulling his hair. The Baron cannot, but the vagon can – where is the error? As a hint let us analyze the simple example: if there is a beech table on the left end of the vagon with mass $m$ then after the shift at the right end of the vagon at distance $l$ the vagon moves on left on small distance $X.$ For those quantities there is a relation $MX=ml$ and the mass center does not move. Why the light can move the mass center of the vagon?

How you can explain the colour of the different shadows, in the experiment described in 17?

Пречертайте схемата от Фиг. 22а без амперметър (заменете го с проводник). Сглобете тази схема с предоставените Ви елементи.(7–12 клас)

Поставете батериите в държача. И свържете диодите по схемата от Фиг. 21 Подавайте напрежението към светодиода само през края на проводниците (щипките), така че токът да преминава през изолираните със щлаух резистори! Това ограничава тока през светодиода и той не може да Ви заслепи. Все пак не гледайте пряко светещия светодиод.

При това подусловие можете пропуснете свързването на амперметъра, той се заменя с проводник. Свържете сега някой от светодиодите през потенциометър, както е показано на схемата от Фиг. 22 или по-точно от пречертаната от Вас схема без амперметър. Двата крайни извода на потенциометъра свържете със щипките на изводите от държача на батериите. Можете да ползвате допълнителни проводници завършващи със щипки. Свържете волтметъра с жиците излизащи от светодиода. Въртете копчето на потенциометъра докато светодиода светне и изгасне. Ако светодиода е тъмен или интензивността на светлината не се променя при въртенето на потенциометъра може би сте свързали светодиода на обратно или не сте свързали правилно схемата. Проверете отново дали елемените са свързани според пречертаната от Вас схема. [5 т.]

За 4-те светодиода измерете напрежението $U_{c}$, при което те изгасват или обратно започват да светят. (7–12 клас)

При сглобената от предната точка схема проверете дали при въртене на копчето на потенциометъра светодиода светва и изгасва. Решението на задачата изисква да наблюдавате слаба светлина, поради което аудиториите са леко затъмнени. За всеки от светодиодите направете няколко измервания и усреднете резултата за всеки един от тях. Пресметнете и максималното отклонение от средната стойност, това е оценка за точността на измерването. Резултатите представете таблично, като ги подредите по измереното напрежение, виж таблица 6 В таблицата дайте: цвят, средна стойност на напрежението, максимално отклонение от средната стойност, брой измервания за всеки светодиод. [10 т.]

За 4-те светодиода измерете тяхната волтамперна характеристика (7–9 клас)

Включете мултиметърът, който носите със себе си, като амперметър и го свържете към схемата от Фиг. 22а така, че да измерва тока през светодиодите.

Изследвайте зависимостта между тока и напрежението $I(U)$ (ВолтАмперна Характеристика, ВАХ) за дадените ви светодиоди. За всеки от светодиодите трябва да попълните отделна таблица с по 25 реда, с номер на измерването, ток $I$ и напрежение $U$. Пригответе на отделен лист подобна на примерната таблица 7.

Първо, проверете дали в едно от крайните положения на потенциометъра диода светва; може да се наложи да размените изводите му. При максимално ярък светодиод запишете напрежението и тока - това е първото измерване. После въртете копчето на потенциометъра и намалявайте тока с около 20 $\mu$A; записвайте резултатите в таблицата, докато се получи ток по-малък от 10 $\mu$A. След това наблюдавайте волтметъра, може да се наложи да смените обхвата. Нашият съвет е да въртите копчето на потенциометъра и да записвате напрежението на светодиода през около 200 mV, докато достигнете до нулево напрежение. Попълнете колоните от таблицата за различните светодиоди. [20 т. за първия светодиод и[20 т. за трите останали светодиода]

За 4-те светодиода представете графично тяхната волтамперна характеристика, използвайки резултатите от попълнената таблица 7. (7–9 клас)

Представете графично резултатите от таблиците като използвате една и съща координатна система за различните светдиоди. Преди да започнете, внимателно обмислете мащаба. Би било добре данните да запълват целия лист от хартията на квадратчета или милиметровата хартия. Добре е точките за различните светодиоди да могат да се различават. За тази цел използвайте моливи или химикалки с различни цветове. Използвайте черна химикалка за жълтия светодиод. Върху абсцисата нанесете напреженията $U[\mathrm{V}]$, а по ординатата - токовете $I[\mu\mathrm{A}]$. [20 т.]

За 4-те светодиода от графиките на ВАХ определете праговото напрежение $\tilde{U}_{\mathrm{c}}$. (7–9 клас)

На ВАХ, при силни токове има почти праволинеен участък. Начертайте права линия, която да се допира до стръмния склон на ВАХ при големи токове. Къде тази права линия пресича абсцисата $I=0$ за различните светодиоди? Намерете пресечните точки на правите за различните светодиоди и запишете съответните напрежения $\tilde{U}_{\mathrm{c}}$ в таблица както е показано в Таблица 8. Сравнете тези прагови напрежения с напреженията на светване и изгасване $U_{c}$, които измерихте в подусловие 2, като укажете цвета на светодиода. Каква е максималната разлика от $\tilde{U}_{\mathrm{c}}-U_{\mathrm{c}}?$ [10 т.]

Обяснете качествено наклона на графиките на ВАХ при малки токове. (7–9 клас)

Сега насочете вниманието си върху полегатите склонове на ВАХ при малки токове. Обърнете внимание, че наклона за различните светодиоди е почти еднакъв. Как може да се интерпретира този факт? [10 т.]

Измерете зависимостта на съпротивлението на фоторезистора от тока през светодиода. (7–9 клас)

За тази цел използвайте схемата показана на Фиг. 22б. Амперметърът измерва тока през светодиода, но волтметъра не се поставя. Сега включвате този мултиметър като омметър, който да измерва съпротивлението на фоторезистора $R_{\varphi}.$ Доближете фоторезистора до диод светещ с максимална интензивност, за да видите как се изменя съпротивлението му. Сега трябва да премахнем влиянието на външната светлина. Поставете светодиода и фоторезистора в тръбичката и я запушете с пластелин, за да не прониква светлина. Както при измерване на ВАХ от предишната точка, записвате тока протичащ през светодиода и съпротивлението на фоторезистора $R_{\varphi}.$ В таблицата 9 оставете още една колона за реципрочната стойност на съпротивлението $1/R_{\varphi},$ която също така се нарича и проводимост и се измерва в единици $\Omega^{-1}.$ Въртете копчето на потенциометъра, за да намалявате тока с около 20$\;\mu$A и пак запишете данните в таблицата. Когато достигнете до нулев ток опитайте да се върнете обратно и да изследвате малки токове до 15$\;\mu$A. Повторете тези измервания за всички светодиоди и запишете резултатите в различни таблици. След приключване на измерванията пресметнете реципрочните съпротивления $1/R_{\varphi}$ в 3-тата колона. [20 т. за първия светодиод и 20 т. за трите останали светодиода]

За 4-те светодиода представете графично зависимостта на съпротивлението на фотодиода от тока през светодиода, използвайки резултатите от попълнената таблица 9. (7–9 клас)

Резултатите представете графично: по абсцисата - тока през светодиода $I$, а по ординатата - реципрочното съпротивление $1/R_{\varphi}$ в единици $\Omega^{-1}.$ Използвайте една координатна система за всички отделни светодиоди. Добре е да нанасяте точките с различни цветове. Покрай точките прекарайте водещи погледа гладки криви. Анализирайте тези криви и се опитайте да обясните резултатите от този експеримент. [20 т. за първия светодиод и 20 т. за трите останали светодиода]

Анализирайте как фоторезистора може да се използва за определяне праговото напрежение $\tilde{U}_{\mathrm{c}}$. (7–9 клас) [10 т.]

Обелване на половината диск.

Като използвате кламера разрежете фолиото от компактдиска по радиуса. Върху разреза залепете двойнозалепваща лента и като я дръпнете ще свалите фолиото под нея. Фиг. 20. По този начин махнете фолиото от половината диск. Хванете диска със скобата, както е показано на Фиг. 16. [0 т.]

Сглобяване на оптичната постановка.

Сега предстои най-сложната част от задачата - запасете се с търпение и хладнокръвие: Върху една от скобите за хартия залепете двойнозалепваща лента - тя се къса лесно с ръка. Поставете екрана от бял картон в скобата. Махнете пластмасовото фолио от лентата и фиксирайте скобата с екрана далеч пред вас. Екранът трябва да бъде изправен вертикално. По същият начин фиксирайте прозрачния диск успоредно на екрана, примерно на педя разстояние пред него. Постарайте се да бъдете прецизни. Ако не сте доволни от точността на изпълнението, махнете лентите и монтирайте всичко отново. Измерете разстоянието $D$ между екрана и диска с точност до милиметър. Пред диска поставете скобата с лещата, а пред лещата, примерно на два пръста разстояние, закрепете със залепваща лента един от светодиодите върху ‘‘пиедестал’’ от листчета. Светодиодът трябва да бъде на еднаква височина със центъра на лещата. Захранването на светодиодите в експеримента по дифракция е показано на Фиг. 21.

Включете светодиода да свети. Движете поставката с листчета докато върху върху екрана се фокусира ярко петно. Това е реалният образ на светодиода през лещата. Добавяте и махате листчета докато образът се прожектира, с точност до 1-2 сантиметра, на същата височина, както светодиода.

Нека проследим пътя на светлината: тя е излъчена от светодиода, който е почти във фокуса на лещата, както е показано на Фиг. 16. Успоредният сноп преминава през прозрачния диск и на екрана освен централния максимум се виждат и два дифракционни максимума.

Придвижете малко диска в щипката така, че тесния светлинен сноп да преминава през хоризонтален радиус на диска. Тогава дифракционните максимуми и централният максимум се разполагат на една хоризонтала върху екрана. Това е важно за точното измерване на дължината на вълната, което е един от критериите за класиране в олимпиадата.

Използавайте цветната химикалка за да отбележите централния максимум и двата дифракционни максимума. За жълтия светодиод използвайте черния химикал. Разстоянието между двата дифракционни максимума е $2L,$ а разстоянието между централия максимум и всеки от дифракционните максимуми е приблизително $L.$ [0 т.]

Колко е фокусното разстояние на лещата $f$ в метри и каква е неговата реципрочна стойност $1/f?$ [15 т.]

Измерване на ъглите на дифракция.

Запишете разстоянието $D$ между компакт-диска и екрана. Работете с точност от милиметър. Последователно измерете за всеки от светодиодите разстоянието $L$ от центъра на централния максимум до центъра на петното на първия дифракционен максимум. По-добре е да очертаете на хартиения екран светлите петна и после да определите къде според вас е центъра им. Представете редултатите таблично: цвят, разстояние $L,$ и като използавте праговите напрежения $U_{\mathrm{c}}$ попълнете таблица 10. [20 т.]

Пресмятане на синуса от ъгъла на дифракция.

За всеки от цветовете пресметнете синуса от ъгъла на дифракция $\sin(\theta)=L/(L^{2}+D^{2})^{1/2}=\sin(\mathop{\operator@font arctg}\nolimits(L/D)).$ Можете да намерите и графично решение. Построявате правоъгълен триъгълник с катети $L$ и $D$ и за хипотенуза 100 mm измервате срещулежащия на ъгъла $\theta$ катет успореден на $L.$ Дължината на този катет в дециметри дава $\sin(\theta).$ В таблица 10 допълнете колоните с ъгловите променливи и пресметнете съответните дължини на вълните. Колоните съдържащи критично напрежение $\tilde{U}_{c}$ получено чрез изследване на ВАХ остават непопълнени. Оставете тази задача за домашно. [15 т.]

Определяне на константата на Планк по експерименталните данни.

Представете графично резултатите от последната таблица 10. По ординатата представете $q_{e}U_{c}$, а по абсцисата $\nu$. Начертайте права, която максимално добре, по ваше мнение, описва приближеното уравнение

От тангенса на ъгъла на наклона $h=\Delta(q_{e}U_{c})/\Delta(\nu)$ определете константата на Планк. Тук $\Delta$ означава разлика за отсечка от правата; разлика в абсцисата и разлика в ординатата. Как измерената от Вас стойност $h=\dots\,\mathrm{J\,s}$ се съгласува с известната стойност за тази фундаментална константа? Попълнете многоточието! Колко процента е грешката $100\,(h_{\mathrm{exp}}-h)/h=\dots\%$? Подчертайте резултата и го заградете в рамка! [137 т.]

Определяне на $h$ чрез ВАХ. (Само ако Ви остане време.)

Сега изпълнете точка 5 и извършете обработката на експерименталните данни от ВАХ. Повторете същата процедура за определене на констатата на Планк като използвате не субективно определените напрежения на светване и изгасване $U_{c},$ а критичните напрежения получени от анализа на ВАХ $\tilde{U}_{c}$. Кой от методите е по-добър? Посочете какви систематични грешки влияят на резултата и как бихте подобрили експерименталната постановка, за да се повиши точността на измерването.

Константата, която участва в уравнението (4) за фотоефекта е значително по-различна за зеления светодиод. Пропуснете тази точка и с помощта на останалите 3 светодиода определете $h.$ [30 т.]

Намерете цветовете на сенките.

На Фиг. 23 са показани схематично 3 източника на светлина и различни сенки [4] върху екрана от един осветен обект. Какви са цветовете в различните области номерирани от 1 до 6. Можете да намерите цветовете с разсъждения или да използвате дадените ви светодиоди. За този експеримент 3-те светодиода трябва да светят едновременно, както е показано на Фиг. 24. Червеният и жълтият диод дават по-силна светлина и за да може смесената светлина да напомня бяла те трябва да бъдат захранвани през компенсиращи съпротивления, виж Фиг. 25. Червения и синия диод трябва да са на разстояние 1.5 см от синия. Ползвайте сянката на 1 стотинка закрепена както е показано на Фиг. 26 и ни пратете снимката да 24:00. [20 т.]

Какъв импулс може да има в една дифракционната решетка? Как се променя формулата за ъгъла на дифракция, ако светлината пада под ъгъл $\alpha$ отчитан от нормалата на дифракционната решетка, както е показано на Фиг. 27? [5 т.]

Какъв е импулса на фотона във водата? Как се изменя ъгъла на дифракция, ако работим с отразена вълна от потопен във вода диск? За показателя на пречупване на водата вземете приближено $n=1.33.$ Оградете с кръгче правилните отговори: [5 т.]
А. Формулата $\lambda=d\sin(\theta)$ не се променя.
Б. Ъгълът на дифракция се увеличава.
В. Ъгълът на дифракция намалява $n$ пъти.
Г. Синусът от ъгъла намалява $n$ пъти. Експериментално можете да решите тази задача за домашно, трябва ви съд с вода и ни пратете решението до 24:00 на адрес epo@bgphysics.eu

При какво съотношение между фокусното разстояние на лещата $f$ и радиуса на компактдиска $R_{\mathrm{CD}}$ поставения експеримент е възможен? Може ли фокусното разстояние да бъде един лакът? [5 т.]

Промяна на честотата от движеща се решетка. Как се променя честотата на дифрактиралата светлина $\nu^{\prime}$, ако решетката се движи напречно на браздите със скорост $v$? [5 т.]

Импулс на плоска електромагнитна вълна. Използвайте формулите за скоростта на светлинната вълна $c=\lambda/T$, енергията $E=h/T$ и импулса на фотона $p=h/\lambda$ и изведете как импулса на светлинната вълна $p(E)$ зависи от енергията ѝ. [5 т.]

Да се намери отместването на вагона. За пресмятане на ъгъла на дифракция е най-удобно да се използва импулса на фотона. Затова добавяме още една задача, в която се разглеждат едновременно енергията и импулса на фотона. Механиката в известен смисъл е част от оптиката. Нека проведем мислен експеримент, който е представен схематично на Фиг. 28.

Вагон с маса $M$ и дължина $l$ може да се движи без триене по релси. В левия край на вагона е светнато с лазерна показалка и енергията на светлинния лъч е $E.$ Импулса на светлината е $p(E)$. Формулата изведохте в предишното подусловие. Съгласно закона за запазване на импулса вагонът потегля наляво със скорост $V=p/M.$ Светлинният импулс, нека го приемем за съвсем кратък, прелита вагона за време $t=l/c.$ За това време вагонът се премества наляво на разстояние $X=Vt.$ Накрая, светлината се поглъща в десния край на вагона и той спира. Какво става със светлината, когато се погълне? С колко се е преместил центъра на тежестта на вагона. [5 т.]

Парадокс: Центърът на тежестта е неподвижен. Кое от твърдениятя е вярно? Къде е грешката? В предишното подусловие стигнахме до извода, че вагонът се е отместил на разстояние $X.$ Това разстояние може да е малко, но не е нула. Съществува строга теорема от механиката, че едно неподвижно тяло, на което не действат външни сили не може да промени центъра на тежестта си. Образно казано: барон Мюнхаузен не може да се вдигне за косата. Баронът не може, но вагонът може - къде е грешката? За подсещане, нека разгледаме прост пример: ако в левия край на вагона има букова маса с маса $m$, то при преместването ѝ в десния край на вагона на разстояние $l$, вагонът се премества наляво на малко разстояние $X.$ Тези величини са свързани със съотношението $MX=ml$ и центъра на тежестта не се променя. А защо тогава светлината може да променя центъра на тежестта на вагона? [5 т.]

Как си обяснявате цветв на различните сенки, които са описани в точка 17? [5 т.]

Задача за домашно. Ако намерите решението на последното подусловие пишете ни днес до 24:00 на epo@bgphysics.eu, като непременно ни напишете името на консултанта или източника на информация, например Интернет страница или книга, който сте ползвали. Изобщо пратете ни домашното си със всички подусловия които решихте през следобеда. [премия 1-камък]

Класически опит за фотоефект. Светодиодите на които днес измерихте честотата и дължината на вълната са добри източници на монохроматична светлина. Изследвайте ВАХ на вакуумен светодиод (вакуумент фотоелемент или вакуумна фотоклетка), например СЦВ-4 или RCA-930[5], когато катода му е осветен със светлината на различни светодиоди. Ако не намерите подходящ елемент може да ползвате и фотоумножители като например ФЭУ-35[6], но тогава трябва да използвате само антимон-цезиеевия електронен емитер електрод (1) и първия ускоряващ електрод (2) без да подавате захранване. Намерете спиращото напрежение $U_{c}$ за различните цветове; този опит е описан в учебниците по физика. Нанесете експерименталните данни на равнината енергия-честота ($E$-$\nu$). Прекарайте права линия която максимално добре да описва експерименталните точки. От уравнението $q_{e}U_{c}=h\nu+q_{e}A$, намерете константата на Планк и отделителната работа на метала с който е покрит катода. Оценете точността на измерването. Този метод трябва да дава значително по-висока точност защото за разлика от различните светодиоди които имаха различни ширини на забранените зони, сега метала е един и същ с постоянна отделителна работа. Има много съвременни ръководства, но все пак започнете търсенето в Интернет с класическата работа на Миликен[7]. Опитайте да изследвате и ВАХ на полупроводников фотодиод осветяван от различните светодиоди. И заповядайте на конкурса http://bgphysics.eu/ да демонстрирате работата на тази класическа постановка. Най-голям успех за олимпиадата би било реанимацията на този експеримент в училищата; опитайте да го направите днес за домашно. [137 т.]

Прецртаjате jа шемата на Сл. 41а без амперметар (заменете го со проводник). Составете jа таа шема со прикажаните елементи.(7–12 клас)

Поставете ги батериите во кутиjата со лежишта за батерии. Поврзете jа секоjа диода според Сл. 40 Донесете и напон на диодата споjуваjќи ги со краjот на проводниците (штипалки), така што струjата да поминува низ изолираните отпорници! Овие отпорници како составен дел на самиот проводник jа ограничуваат струjата на лед диодата за да не може истата да Ве заслепи.. Сепак не гледаjте директно во лед диодите.

При овоj услов не се поврзува амперметар, односно тоj се заменува со проводник. Поврзете сега некоjа лед диода преку потенциометар, како што е прикажано на Сл. 41 или по-точно како на прецртаната од Вас шема без амперметар. Двата краjа од потенциометарот поврзете ги со штипките на проводниците од држачот на батериите. Можете да користете и дополнителни проводници кои имаат штипалки. Поврзете го волтметарот со жиците што излегуваат од лед диодата. Вртете копчето на потенциометарот се додека диодата светне и изгасне. Ако лед диодата не свети или интензитетот на светлината не се променува при вртењето на потенциометарот можно е следното или диодата е сврзана во непропусна насока или пак неправилно ви е поврзан потенциометарот според шемата. Повторно проверете дали сите елемените се поврзани според нацртаната од Вас шема. [5 поени.]

За 4-те светодиода измерете напрежението $U_{c}$, при което те изгасват или обратно започват да светят. (7–12 клас)

Откако ќе jа составете шемата од потенциометриското сврзување на лед диодите проверете дали при вртење на потенциометарското копче диодата светнува и изгаснува. Решението на задачата бара да набљудувате слаба светлина, поради што просториите се малку и затемнети. За секоjа од лед диодите направете по неколку мерења и наjдете средни вредности за секоjа од нив. Пресметете и максимално отстапување од средната вредност, односно даjте оценка за точноста на мерењата. Резултатите представете ги во табела , подредуваjќи ги според измерениот напон, види табела 15 В табелата да има : боjа , средна вредност на напонот, максимално остапување од средната вредност, броj на мерења за секоjа лед диода. [10 т.]

Снимете jа, направете волт-амперска карактеристика за 4-те лед диоди (7–9 клас)

Вклучете го мултиметарот, коj го носите со себе , како амперметар и поврзете го како на шемата од Сл. 41а така, што да jа мери струjата коjа тече низ лед диодите.

Испитаjте jа зависиноста помеѓу jачината и напонот $I(U)$ (Волт-Амперска Карактеристика, ВАК) за дадените ви лед диоди. За секоjа од лед диодите треба да пополните посебна табела со по 25 реда, со реден броj на мерење, jачина на струjа $I$ и напон $U$. Припремете си на друг лист слична табела како на онаа во пример табелата 16.

Првин, проверете дали во една от краjните положби на потенциометарот диодата светнува; може да има потреба да jа промените поврзаноста на изводите. При максимално силно светната лед диода запишете ги вредностите за напонот и струjата - тоа е првото мерење. После вртете го копчето на потенциометарот и намалуваjте jа jачината на струjа за околу 20 $\mu$A; запишуваjте ги резултатите во табелата, се додека се добие струjа помала од 10 $\mu$A. Наблудуваjте го волтметарот може да се случи да има потреба од промена на неговото мерното подрачjе. Ви препорачуваме како совет, да го вртете копчето на потенциометарот и да го запишувате напонот на лед диодата за околу 200 mV, се додека не се стигне до нула напон т.е нула волти. Пополнете ги колоните од табелата со резултати од мерењата направени со различни лед диоди. [20 поени. за првата лед диода и[20 поени . за трите останати лед диоди]

Претставете jа на график волтамперската карактеристика на секоjа од 4-рите лед диоди , искористуваjќи ги резултатите од пополнетата табела 16. (7–9 клас)

Представете ги на график резултатите от табелите користеjќи еден и ист координатен систем за различните лед диоди. Пред да почнете да го исцртувате графикот внимателно претставете го размерот на величините на координатниот систем. Би било добро податоците да се претстават на цел лист од хартиjата со квадратчиња или милиметарската хартиjа. Добро е да направете претставените мерни точки за различните лед диоди се разликуваат. За таа цел искористете молив или пенкало со различна боjа. Податоците од жолтата диода означуваjте ги со пенкало со црна боjа. На апцисата, хоризонталната оска од графикот нанесете ги податоците за напонот $U[\mathrm{V}]$, а на ординатата, вертикалната координатна оска -jачината на струите $I[\mu\mathrm{A}]$. [20 поени.]

Од графиците на ВАК определете го граничниот напон за 4-те лед диоди $\tilde{U}_{\mathrm{c}}$. (7–9 клас)

На ВАК (волт-амперната карактеристика), при jаки струи имаме праволиниски дел. Нацртаjте права линиjа коjа jа допира ВАК до стрмниот наклон на ВАК при големи струи. Каде таа права линиjа jа сече апцисната оска $I=0$ за различните лед диоди? Наjдете ги пресечните точки на правите за различните лед диоди и запишете ги соодветните напони $\tilde{U}_{\mathrm{c}}$ во табела како што е покажано на Табелата 17. Споредете ги тие гранични напони со напоните на светнување и гаснење $U_{c}$, кои ги измеривте во условот 2, укажуваjќи и на боjата на лед диодата. Колку изнесува максималната разлика од $\tilde{U}_{\mathrm{c}}-U_{\mathrm{c}}?$ [10 поени.]

Обjаснете го, квалитативно, описно наклонот на графикот на ВАК при мали струи. (7–9 клас)

Сега насочете го вашето внимание на графикот од ВАК за мали струи. Забележувате дека наклонот каj различните лед диоди е речиси еднаков. Како можете да го обjаснете и интерпретирате тоj факт? [10 поени .]

Измерете jа зависноста на електричниот отпор на фотоотпорник од jачината на струjакоjа тече низ лед диода. (7–9 клас)

За таа цел искористете jа шемата на Сл. 41б. Со амперметар се мери jачината на струjа коjа тече низ лед диодата. Волтметар не ви е потребен. Приклучете го мултиметарот во улога на омметар,со коj ќе го мерите отпорот на фототпорникот $R_{\varphi}.$ Доближете го фоторотпорникот до диода коjа свети со максимален интензитет, за да видите как се менува неговиот електричен отпор. Потребно е на некоj начин да се елиминира влиjанието на надворешната светлина . Затоа, ставете ги лед диодата и фотоотпорникот во цевкичка и затворете jа со пастелин, за да не навлегува светлина. Исто како и во претходната задача мереjќи jа ВАК, запишуваjте jа jачината на струjата коjа тече низ лед диодата и отпорот на фотоотпорникот $R_{\varphi}.$ Во табелтата 18 додате уште една колона за реципрочната вредност на електричниот отпор $1/R_{\varphi},$ коjа се вика проводливост и се мери во единицата $\Omega^{-1}.$ Вртете го потенциометарското копче за да jа намалувате jачината на струjата за околу 20$\;\mu$A и пак запишуваjте ги податоците во табела. Кога ќе стигнате до минимална вредност на струjата, нула , пробаjте да го направете обратното и да испитувате со слаби струи со вредности до 15$\;\mu$A. Повторете ги тие мерења за сите лед диоди и запишете ги резултатите во различни табели. По завршувањето на мерењата пресметаjте ги и реципрочните вредности $1/R_{\varphi}$ и внесете ги во 3-тата колона. [20 поени. за првата лед диода и 20 поени. за преостанатите трите лед диоди]

Претставете jа на график зависноста на отпорот каj фотоотпорникот од струjата коjа тече низ лед диодата искористуваjќи ги резултатите од пополнета табела 18. (7–9 клас)

Графичкиот приказ направете го така што на хоризонталната оска - на апцисата да биде струjата коjа тече низ лед диодата $I$, а на вертикалната оска, ординатата - реципрочната вредност на отпорот, проводливоста $1/R_{\varphi}$ в единици $\Omega^{-1}.$ На еден ист координатен систем претставете ги графиците за сите лед диоди. Пожелно е точките на графикот да ги означувате со различни бои. Покраj точките исцртаjте ги кривите на зависноста. Анализираjте ги тие криви и обидете се да ги обjаснете резултатите од овоj експеримент. [20 поени. за една лед диода и 20 поени . за трите преостанати лед диоди]

Анализираjте како фотоотпорникот може да се искористи за определување на граничниот напон $\tilde{U}_{\mathrm{c}}$.(7–9 клас) [10 поени.]

Отстранување на фолиjа од ЦД.

Jа искористувате споjувалката “спаjалицата“ како нож, поточно со еден неjзин краj, врв, поминуватете т.е jа пресечете, изгребете фолиjата од ЦД-то по неjзиниот радиус. Врз гребнатината залепете леплива лента со чие повлекување ќе jа отсранете фолиjата од ЦД-то. Фиг. 39. така, исчистете го ЦД-то половина.. Потоа фатете го ЦД-то со една стоечка штипка како е покажано на Сл. 35. [0 поени.]

Составување и поставување на оптичката апаратура.

Сега ви претстоjува наjсложениот дел од задачата-задржете го вашето трпение и ладнокрвност: Врз една од штипките во улога на статив- држач залепете двоjно леплива лента-таа лесно се откинува со рака. Бел картон, коj ќе игра улога на екран ставете во штипката. Одлепете jа пластиката од двоjно лепливата лента и фиксираjте, залепете jа штипката со белиот картон во улога на екран, на работната маса пред вас. Екранот треба да е вертикално исправен. На ист начин поставете паралелно пред екранот, вертикално исправено, претходно подготвеното, до половина исчистено од фолиjа ЦД, а оддалеченоста екран ЦД да биде приближно околу една педа. Погрижете се да бидете прецизни. Ако не сте задоволни од точната поставеност, отсранете ги лентите и поставете ги наново, повторно ЦД-то и екранот како што е пропишано. Измерете го растоjанието $D$ помеѓу екранот и ЦД-то со точност до милиметар. Пред дискот поставете оптичка леќа сместена во штипката-статив, а пред леќата, отприлика на два прста оддалеченост, прицврстете со леплива лента една од лед диодите на “пиедесталот“, столб од ливчиња. Лед диодата треба да биде на иста висина со центарот на леќата. Напоjувањето на лед диодите во експериментот со дифракциjа е покажан на Сл. 40.

Вклучете лед диодата да свети. Придвижуваjте го “постаментот“ со листови се додека на екранот не добиете jасно светло петно. Тоа е реалниот лик на лед диодата низ леќата. Од постаментот извадувате ливчиња или донесувате, регулираjќи jа висината, се додека ликот на лед диодата не се проектира, со точност 1-2 центиметри , на истата висина како и лед диодата.

Да го проследиме патот на светлината: таа е емитирана од лед диодата, коjа е речиси во фокусот на леќата, како што е покажано на Сл. 35. Паралелниот светлински сноп поминува низ проѕирниот дел од ЦД и на екранот освен централниот максимум се набљудуваат и два дифракциони максимуми.

Придвижете го малку ЦД-то во штипката така , да тесен светлински сноп поминува низ хоризонтален радиус на дискот.. Тогаш дифракциониот максимум и неговиот централен максимум се добиваат на една хоиризонтала врз екранот. Тоа е важно за точното мерење на брановата должина, коj е еден од критериумите за рангирање на олимпиjадата. Употребете пенкало во боjа за да го одбележите централниот максимум и двата дифракционни максимума. При одбелеќување каj жолтата лед диода искористете пенкало со црна боjа. Растоjанието помеѓу двата дифракциони максимуми е $2L,$ а растоjанието помеѓу централниот максимум и секоj од дифракционите маклсимуми е приближно $L.$ [0 поени.]

Колку е фокусното растоjание на леќата $f$ во метри и колку е реципрочна вредност на фокусното растоjание $1/f?$ [15 поени.]

Определување на дифракциони агли.

Запишете го растоjанието $D$ помеѓу ЦД-то и екранот. Работете со точност до милиметар. Сукцесивно, т.е последователно измерете го за секоjа од лед диодите растоjанието $L$ од центарот на централниот максимум до центарот на првиот дифракционен максимум. Подобро е да ги обележите светлите петна на хартиениот екран а потоа определите според вас каде е центарот. Претставете ги резултатите во табела: боjа, растоjание $L,$ и откога ќе ги искористете граничните напони $U_{\mathrm{c}}$ пополнете jа табелата 19. [20 поени.]

Пресметување на синус од аголот на дифракциjа.

За секоjа од боите на светлината што дифрактира пресметаjте синус од аголот на дифракциjа $\sin(\theta)=L/(L^{2}+D^{2})^{1/2}=\sin(\mathop{\operator@font arctg}\nolimits(L/D)).$ Можете да доjдете до решението и по графички пат. Нацртаjте правоаголен триаголник со катети $L$ и $D$ и за хипотенуза од 100 mm jа мерите наспроти аголот $\theta$ катетата паралелна на $L.$ Должината на таа катета во дециметри jа дава $\sin(\theta).$ Во табелата 19 пополнете ги колоните со аголните величини и пресметаjте ги соодветните бранови должини. Колоните кои содржат критичен напон $\tilde{U}_{c}$ добиен преку испитувањето на ВАК остануваат непополнети. Оставете jа оваа задача за домашна работа. [15 поени.]

Определување на константата на Планк според експерименталните податоци.

Претставете ги графичнки резултатите от последната табела 19. На ординатата т.е на вертикалната координатна оска нанесете ги $q_{e}U_{c}$, а на апцисата т.е хоризонталната оска $\nu$. Нацртаjте jа правата, коjа на наjдобар можен начин, според ваше мислење, jа опишува приближно равенката

Од тангенсот на аголот на наклон $h=\Delta(q_{e}U_{c})/\Delta(\nu)$ определете jа константата на Планк. Овде $\Delta$ означува разлика, отсечок од правата; разлика помеѓу две вредности на апцисата и ралика помеѓу две вредности на ординатата. Колку измерената од Вас вредност за $h=\dots\,\mathrm{J\,s}$ се согласува со познатата вредност на таа фундаментална константа?Пополнете го празното место ! Колку проценти грешка сте направиле $100\,(h_{\mathrm{exp}}-h)/h=\dots\%$? Подвлечете го резултатот и ставете го во рамка! [137 поени.]

Определување на а $h$ преку волта-амперната карактеристика (ВАК). (Само ако Ви остане време.)

Сега исполнете ги барањата под условот 5 и извршете експериментална обработка на експерименталните податоци од волт-амперните карактеристики ВАК. Повторете jа истата процедура за определување на константата на Планк искористуваjќи ги не субjективно определените напони на светнување и гасењена лед диодите $U_{c},$ туку критичните напони добиени со анализа на ВАК $\tilde{U}_{c}$. Коj од методите е подобар? Посочете кои систематски грешки влиjаат на резултатот и како би jа подобриле експерименталната апаратура, за да се зголеми точноста на мерењето.

Константата, коjа учествува во равенката (13) за фотоефектот значително се разликува за зелената лед диода. Затоа, само со помош на останатите 3 лед диоди определете jа $h.$ [30 поени.]

Откриjте ги боите на сенките

На Сл. 42 шематски се прикажани 3 извори на светлина и различните сенки [4] врз екранот на даден осветлен обjект. Одредете ги боите во различните области нумерирани од 1 до 6. Можете да ги одредите боите во областите со размислување или практично соискористување на постоjните лед диоди. Зада се изведе овоj експеримент потребно е 3-те лед диоди да светат истовремено, како што е покажано на Сл. 43. Црвената и жолтата лед диода даваат поинтензивна светлина и за да може помешаната светлина да стане бела тие треба да се поврзат со изворот на струjа преку компензирачки отпори, види Сл. 44. Црвената и зелената диода треба да се наоѓаат на растоjание 1.5 см од сината лед диода. Искористете jа сенката на монета од 1 стотинка прицврстена како на Сл. 45 и испратете ни jа фотографиjата до 24:00. [20 поени.]

Каков импулс може да има во една дифракциона решетка? Како ќе се промени формулата за агол на дифракциjа, ако светлината паѓа под агол $\alpha$ отчитан од нормалата на дифракционната решетка,како што е прикажано на Сл. 46? [5 поени.]

Каков е импулсот на фотон во вода? Како ќе се промени аголот на дифракциjа при рефлектирачка светлина за случаj да имаме компактдиск потопен во вода? За индексот на прекршување на водата земете приближно $n=1.33.$ Заокружете ги точните одговори: [5 поени.]
А. Формулата $\lambda=d\sin(\theta)$ не се променува.
Б. Аголот на дифракциjа се зголемува.
В. Аголот на дифракциjа се намалува $n$ пати.
Г. Синусот од аголот се намалува $n$ пати. Експериментално задачата можете да jа решите дома, при што потребен ви е сад со вода , а решението испратете го до 24:00 на е-маил адресата epo@bgphysics.eu

При каков сооднос помеѓу фокусното растоjание на леќата $f$ и радиусот на компакт дискот $R_{\mathrm{CD}}$ поставениот експеримент е можен? Може ли фокусното растоjание да има должина колку еден лакт? [5 поени.]

Промена на фреквенциjата каj решетка во движење. Како се променува фреквенциjата на дифратираната светлина $\nu^{\prime}$, ако решетката се движи попречно на дифрационите процепи со брзина $v$? [5 поени.]

Импулс на рамен електромагмнетен бран. Искористете ги формулите за брзината на светлински бран $c=\lambda/T$, енергиjата $E=h/T$ и импулсот на фотонот $p=h/\lambda$ и докажете како импулсот на светлинскиот бран $p(E)$ зависи од енергиjата. [5 поени.]

Да се наjде поместувањето на вагон. За пресметување на аголот на дифракциjа наjпрактично е да се искористи импулсот на фотонот. Затоа, решете задача во коjа истовремено се разгледуваат енергиjата и импулсот на фотонот. Механиката во извесна смисла е и дел од оптиката. Нека го изведеме следниот замислен експеримент шематски прикажан на Сл. 47.

Вагон со маса $M$ и должина $l$ може да се движи по шини без триене . Во левиот краj на вагонот светнува ласерски покажувач со енергиjа на светлинскиот зрак $E.$ Импулсот на светлината е $p(E)$. Формулата jа изведовте во претходниот услов. Во согласност со законот за запазување на импулсот вагонот се придвижува на лево со брзина $V=p/M.$ Светлинскиот импулс нека трае сосема кратко, прелетуваjќи го вагонот за време $t=l/c.$ За тоа време вагонот се преместува на лево на растоjание $X=Vt.$ Па, откако светлината удира во десниот краj на вагонот, тоj запира да се движи. Што се случува со светлината откако ќе удри во вагонот и се апсорбира? За колку се поместило тежиштето на вагонот? [5 поени.]

Парадокс:Тежиштото е неподвижно. Кое од тврдењата е точно? Каде е грешката? Во претходното барање на задачата заклучивме дека вагонот се поместил на растоjание $X.$ Тоа растоjание можеби е мало, но сепак не е нула. Постои една строга теорема во механиката дека едно неподвижно тело на кое не деjствуваат надворешни сили не може да му се промени тежиштето. Сликовито кажано: баронот Мjунхаузен не може да се подигне за косата. Баронот не може, но вагонот може - каде е грешката? За потсетување да го разгледаме следниот едноставен пример: ако во левиот краj на вагонот имаме букова маса со маса $m$, тогаш при неjзиното преместување на десниот краj на вагонот на растоjание $l$, вагонот се поместува кон лево на кратко растоjание $X.$ Тие величини се поврзани со односот $MX=ml$ и тежиштето не се променува А зошто тогаш светлината може да го промени тежиштето на вагонот? [5 поени.]

Како си ги обjаснувате боите на различните сенки опишани во точката 17? [5 поени.]

Домашна задача. Ако jа решите задачата дадена во последниот подуслов информираjте нѐ по е-маил денес до 24:00 на следната адреса epo@bgphysics.eu, а патем запишете ги името на консултантот или изворот на информациjа, како например Интернет страница или книги, кои сте ги користеле. Воопшто, испратете ни го домашното со сите подуслови што се ги решиле во попладневните часови. [премиjа 1-камен]

Класичен експеримент за фотоефектот. Лед диодите на кои денес им jа меривте фреквенциjата и брановата должина на светлината што jа емитираат се добри извори на монохроматска светлина. Испитаjте jа волт-амперната карактеристика на вакуумска фотокелиjа , како на пример СЦВ-4 или RCA-930[5], за случаj кога катодата е осветлена со светлините емитирани од различните лед диоди. Ако не наjдете сличен елемент може да се искористи и фотомултипликаторската цевки, како на пример ФЭУ-35[6], но во таков случаj потребно е да jа искористите антимон - цезиумова емитерска електрода (1) и првата забрзувачка електрода (2) без да додадете електрично напоjување. Наjдете го закочниот напон $U_{c}$ за различните бои; овоj експеримент е опишан во учебниците по физика. Нанесете ги експерименталните податоци во рамнината енергиjа-фреквенциjа ($E$-$\nu$). Повлечете права линиjа коjа максимално добро ги опишува експерименталните точки. Од равенката $q_{e}U_{c}=h\nu+q_{e}A$, пресметаjте jа константата на Планк и излезната работа на металот со коj е обложена катодата. Дадете оценка за точноста на мерењата. Овоj метод треба да даде значително поголема точност затоа што за разлика од различните лед диоди кои имаат различни ширини на забранетите зони, каj металот имаме една и постоjана излезна работа. Има повеќе современи прирачници, но сепак започнете со пребарување на интернет за класичната работа на Миликен [7]. Обидете се да испитувате волт-амперни карактеристики на полупроводнички фотодиоди. осветлувани од различни лед диоди. Ве повикуваме да се приjавете на конкурсот http://bgphysics.eu/ и демонстрираjте jа таа класична апаратура. Наjголемиот успех на олимпиjадата би бил доколку го направете и реанимирате овоj експеримент во училиштата; обидете се да го направете денес за домашно. [137 поени.]