Planck’s constant measurement by Landauer quantization for students laboratories

According to the Landauer consideration[2, 3] a conductor can be assumed as a one dimensional system of free electrons schematically presented in Fig. 1 if length $L$ is much smaller than mean free path.

The distribution of the electrons over the energy states in a system with a large number of identical particles, is described by Fermi-Dirac’s statistics[14]. Fermi-Dirac’s distribution gives the average number of fermions with momentum $p$ in a single-particle state[15]

where $k_{\mathrm{B}}$ is the Boltzmann’s constant, $T^{\prime}$ is the absolute temperature, $\epsilon_{p}$ is the energy of the single-particle state, supposedly equal to $\epsilon_{p}=p^{2}/2m$, $\mu$ is the chemical potential and $p$ is the electron momentum. At zero temperature the chemical potential is a sum of the Fermi energy and the potential energy per electron[16, 17].

There are two possible values for $n_{p}$

which derive from Pauli’s principle.

Now we can present the current as a flux of electrons using summation

where $q_{e},\alpha$ and $v$ respectively are: the charge, spin and velocity of the electron. We suppose that $q_{e}$ is known. The magnitude $\bar{n_{p}}/L$ is averaged space density of electrons, having momentum $p$ and $q_{e}\bar{n_{p}}/L$ is the electrical density and represents the average number of particles per unit length. Implicitly in the Landauer consideration is supposed ballistically propagation of free particles in periodic boundary conditions with geometrical period $L.$

We can transform the summation into integration using phase integral [19]

where $D$ is the space dimension, $D=1$ is our case, $\hbar$ is the reduced Planck’s constant, $L^{D}$ is the considered volume (in this case it is the length of the conductor) and $p_{F}$ is the Fermi momentum. Formally summation can be substituted by integration only in $L\rightarrow\infty$ limit.

Therefore, the current can be written as

where the first multiplier 2 takes into account spin summation. The velocity is presented as $p/m$ and $h=2\pi\hbar$.

After integration, the equation becomes

where $\sigma_{0}$ is quantum of conductance [8]

where $R_{\mathrm{H}}=2\pi\hbar/q_{e}^{2}=25812.8074434(84)\,\Omega$ [18] is the quantized Hall resistance (von Klitzing constant), related to the metrological definition of the resistance unit $\Omega.$ The Planck’s constant is defined assuming that the elementary charge is given. It is remarkable that in this result (21) effective mass of quasiparticles $m$ is canceled and tis result is applicable for all 1D conductors. The length $L$ is also irrelevant and conductivity quantization can be seen not only in 1D electron waveguides, but even for point contacts for which $L=0$, see [3, 12]. For applicability of Landauer quantization for touching wires is necessary size of the contact (of order of few Å) to be much smaller than the mean free path in metals which is in order of 100 Å. The electrons have to fly trough the contacting area as free particles. That is why thin oxide layer in copper can smear the conductivity quantization and it is better to use gold wires.

The conductance quantum is also related to the Bohr’s velocity

All formulae are written in SI. In CGS system $4\pi\epsilon_{0}=1$, and the conductance has its natural dimensionality velocity [20]. In Heaviside-Lorentz system $\epsilon_{0}=1=c$.

There is a simpler method to calculate the integral for the current in Eq. (19) using only summation of arithmetic progression [10], which is suitable for high-school students.

A more realistic case in observing the current flowing through a conductor is when scattering is taken into account.

Consider the conductor as a two dimensional system. The electrons are confined by an infinite 2D (two dimensional) potential in x and y directions. In this case we should use quantum mechanics, in particular the Schrödinger equation for a particle in a box. Its solution gives discrete number of eigenstates, which are also called modes (or channels if conduction is considered). The total energy of the conductor can be obtained as a sum of the lateral mode energy and the energy of the one dimensional solution in the z-direction.

Using the Landauer formalism for a current flow through small constrictions, the following can be derived

where $\sigma_{0}$ is the quantum conductance, $N$ is the number of conduction channels and $T_{i}$ is transmission coefficient for the $i^{th}$ channel in the wire [3][8]. The factors $T_{i}$ are significant since the conductor is not ideal. They represent the probability that an electron will traverse the constriction, traveling through the $i^{th}$ channel. $T_{i}$ differs from $1$ when backscattering becomes important in the transport process. If the length of break junctions is smaller than the mean free path of an electron in a metal ($\sim 100\,\textrm{\AA}$), it can be accepted that $T_{i}=1$ for all channels. The Landauer formula becomes

i.e. the conductance divided by quantum conductance is always equal to an integer [8].

In the next section we describe the experimental realization.

The experiment is conducted using the electric circuit presented on FIG. 2, where crossed lines represent two gold wires. This circuit is similar to the one used in [6].

For observing the time-dependence of the conductance and its quantization, the current through the conducting wires is measured using a current to voltage converter, as it is shown on FIG. 2.

When the gold wires form one quantum of conductance, they can be presented as a resistor $r_{1}=12.9\,\mathrm{k\Omega}$. In this case, FIG. 2 shows the scheme of an inverting amplifier, which measures the input voltage $U_{\mathrm{in}}$ from the voltage divider formed by $R_{1}$ and $R_{2}$. For the values of $R_{1}=10\,\mathrm{\Omega}$ and $R_{2}=300\,\mathrm{\Omega}$ the voltage drop on $R_{1}$ of the divider is approximately $100\,\mathrm{mV}$. The value of $R_{1}$ is chosen in a such way that the voltage divider is not loaded by the input resistance of the inverting amplifier for the first tens of the quantum resistances $R_{1}\ll r_{N},N=1,\dots,10$. The value of $R_{2}$ is chosen so that the output voltage from the divider $U_{\mathrm{in}}$ is less than the maximum output voltage of the inverting amplifier, divided by its gain $G_{n}$ for the first tens of the quantum conductance $U_{\mathrm{in}}=3\,\mathrm{V}\times R_{1}/(R_{1}+R_{2})<9\,\mathrm{V}/G_{N},N=1,\dots,10$.

The voltage gain of an inverting amplifier is given as

The used op-amp is TL071. It is very cheap, widespread and available in Dual In-line Package (DIP). It has bandwidth $3\,\mathrm{MHz}$ corresponding to gain $G=1$. In the case of one quantum of conductance the gain is $G_{1}=\frac{R_{\mathrm{f}}}{r_{1}}=3.7$. Since the product of the bandwidth of an op-amp with its gain is constant, the bandwidth of the used inverting amplifier is $B=0.8\,\mathrm{MHz}$. This is much smaller than the bandwidth of the used oscilloscopes [21, 22], which makes them appropriate for measurement of the output voltage $U_{\mathrm{out}}$. The bandwidth of the inverting amplifier is also high enough, so that we can measure the first few quantum steps with length greater than $1/B=1.25\,\mathrm{\mu s}$. This is the reason to choose relatively small value of $R_{\mathrm{f}}$ is of order of several tens of $\mathrm{k\Omega}$, so that the gain is also kept small and respectively the bandwidth is high. The aim of the experiment is to determine the Planck’s constant using the values of quantized conductance between two touching gold wires. This conductance, and corresponding resistance are related to the Planck’s constant

The resistance $r_{N}=-\frac{U_{\mathrm{in}}}{U_{\mathrm{out}}}R_{\mathrm{f}}$ is obtained by measuring the value of $U_{\mathrm{out}}$, corresponding to the $N$^th quantum level, and taking into account the values of the input voltage $U_{\mathrm{in}}$ and the feedback resistance $R_{\mathrm{f}}$. Therefore, the Planck’s constant is

It is expressed by physical constants and experimentally determinable parameters and variables of the setup.

The setup on FIG. 3 consists of a mechanical and an electrical part, which are connected with coaxial cables. The electrical and the mechanical parts are shown on FIG. 4 and FIG. 5 respectively.

The mechanical part is constructed in such a way in order to provide slow movement of the gold wires when they form or destroy an electric contact. The gold wires are soldered at the end of big springs (see FIG. 5). The wires are made of commercial 24-karat gold for jewelry. They are $15\,\mathrm{mm}$ long and have a thickness of $0.5\,\mathrm{mm}$. When the springs oscillate, the gold wires touch and detach. Each spring is $1.5\,\mathrm{mm}$ copper wire with $9\,\mathrm{cm}$ length. It has $20$ turns with a diameter of $2\,\mathrm{cm}$. The springs are soldered on a cooper board with split layers in the middle to form two individual conducting surfaces.

The electric circuit described in Sec. III.1 is implemented in the blue metal box shown on FIG. 4. The DC voltage source is a $3\,\mathrm{V}$ battery cell consisting of two batteries of $1.5\,\mathrm{V}$ each. The operational amplifier TL071 is supplied by two batteries of $9\,\mathrm{V}$. The switch breaks the power supply of the op-amp.

The electrical part is connected with the mechanical part and the oscilloscope with $30\,\mathrm{cm}$ long coaxial cables. The BNC connectors on the box match the characteristic impedance of the cables, which is $50\,\mathrm{\Omega}$.

The blue metal box of STR8 serves as a Faraday cage to suppress electromagnetic interference from the environment.

In the beginning, the switch must be turned on to power the op-amp. Then, we set the oscilloscope’s time scale, voltage scale and trigger level (for further details see Sec. V).

After a little push, the spring-shaped conductors start to vibrate and the gold wires come in and out of contact. When the wires connect, electrons pass from one of the wires to the other through $N$ opened quantum channels (see Sec. II.2). Simultaneous to the detachment of the wires, the number of modes decreases and so does the output voltage. The resulting signal is a sequence of steps, due to the conductance quantization of the wires. The height of each step corresponds to an integer quantum of conductance. $U_{\mathrm{out}}$, corresponding to each step, is measured using the oscilloscope. The input voltage of the inverting amplifier $U_{\mathrm{in}}$ is measured directly with a voltmeter as a voltage drop on the resistor $R_{1}$. The resistance $R_{\mathrm{f}}$ is measured with an ohmmeter. Then, Plank’s constant is calculated using Eq. (27) and the measured values of $U_{\mathrm{out}}$, for a chosen $N$^th step, $U_{\mathrm{in}}$ and $R_{\mathrm{f}}$.

When performing the experiment, two approaches are possible. The first approach is to separate the gold wires. The second approach is to put them in contact.

In the first approach, if the wires are connected in the beginning of the measurement, the output voltage is around $-9\,\mathrm{V}$, because $r_{N}=0$ and the amplification of the inverting amplifier is close to its open-loop gain and $U_{\mathrm{in}}$ is amplified up to the supplying voltage. In this case the oscilloscope’s trigger level is set at around $700\,\mathrm{mV}$ below it. The conductance quantization is observed during the separation of the wires.

In the second approach, if the wires are initially detached, the output voltage is around $0\,\mathrm{V}$, because the gain of the inverting amplifier is zero and also it is disconnected from the input source. In this case the trigger level is set at approximately $700\,\mathrm{mV}$ above the zero level, which corresponds to the output voltage $U_{\mathrm{out}}$ when there are several quantum of conductance. The conductance quantization occurs when the wires touch together.

Both methods are appropriate for measurements and seem to be equally effective.

Според разсъждението на Ландауер [2, 3],проводник може да бъде разглеждан като едномерна система от свободни електрони, схематично представени на Фиг. 8, ако дължината $L$ е много по-малко от средния свободен пробег.

Разпределението на електроните по свободните енергийни състояния в система с голям брой идентични частици се описва със статистика на Ферми-Дирак [14]. Разпределението на Ферми-Дирак дава средния брой фермиони с импулс $p$ в едно-частичково състояние [15]

където $k_{B}$ е константата на Болцман, $T^{\prime}$ е абсолютната температура, $\epsilon_{p}$ е енергията на едно-частичковото състояние, което е известно, че е равно на $\epsilon_{p}=p^{2}/2m$, $\mu$ е химичният потенциал и $p$ е импулсът на електрона. При нулева температура химичният потенциал е сума от енергията на Ферми и потенциалната енергия на един електрон [16, 17].

Има две възможно стойности за $n_{p}$

които се извеждат от принципа на Паули.

Сега представяме тока като поток от електрони, използвайки сумиране

където $q_{e},\alpha$ и $v$ са съответно: зарядът, спинът и скоростта на електрона. Предполагаме, че $q_{e}$ е известен. Величината $\bar{n_{p}}/L$ е осреднена пространствена плътност на електрони, имащи импулс $p$ и $q_{e}\bar{n_{p}}/L$ е електричната плътност, и показва средния брой частици на единица дължина. Неявно в разсъждението на Ландауер се предполага балистично разпространение на свободни частици в периодични гранични условия с геометричен период $L$.

Можем да преобразуваме сумирането в интегриране, използвайки приближението[19]

където $D$ е пространственото измерение, $D=1$ в нашия случай, $\hbar$ е редуцираната константа на Планк, $L^{D}$ е разглежданият обем (в този случай е дължината на проводника) и $p_{F}$ е импулсът на Ферми. Формално сумиране може да бъде заместено с интегриране само в границата $L\rightarrow\infty$.

Следователно, токът може да бъде записан като

където първият множител 2 взема предвид сумирането по спин. Скоростта е представена като $p/m$ и $h=2\pi\hbar$.

След интегриране, уравнението се превръща в

където $\sigma_{0}$ е кванта проводимост [8]

където $R_{\mathrm{H}}=2\pi\hbar/q_{e}^{2}=25812.8074434(84)\,\Omega$ [18] е квантуваното Холово съпротивление (константа на фон Клицинг), свързана с метрологичната дефиниция на единицата за съпротивление $\Omega.$ Струва си да се отбележи, че в уравнение Ур. (21) ефективна маса на квазичастици $m$ се съкращава и този резултат е приложим за всички 1D проводници. Дължината $L$ е също без значение и квантуване на проводимостта може да бъде видяна не само в 1D електронни вълноводи, но дори и в точкови контакти, за които $L=0$, виж [3, 12]. За приложимост на квантуване на Ландауер за докосващи се жички, необходимо за размера на контакта (от порядъка на няколко Å) е да бъде много по-малък от средния свободен пробег в метали, който е от порядъка на 100 Å. Електроните трябва да прелетят през контактната площ като свободни частици. Ето затова, тънък окисен слой мед може да размие квантуването на проводимостта и е по-добре да се използват златни жички.

Квантуването на проводимостта е също свързана със скоростта на Бор

Всички формули са написани в система SI. В система CGS $4\pi\epsilon_{0}=1$, и проводимостта има своята естествена размерна скорост [20]. В система Heaviside-Lorentz $\epsilon_{0}=1=c$.

Има по-лесен метод да се изчисли интегралът за тока в Ур. (19), използвайки само сумиране на аритметична прогресия [10], която е подходяща за гимназиални ученици.

По-реалистичен случай в наблюдението на тока преминаващ през проводник е когато разсейването се отчита.

Разглеждаме проводникът като двумерна (2D) система. Електроните са затворени от безкраен 2D потенциал в $x$- и $y$-направленията. В този случай, трябва да използваме квантова механика, в частност уравнението на Шрьодингер за частица в кутия. Неговото решение дава дискретен брой собствени състояния, които още се наричат моди (или канали, ако се разглежда проводимост). Пълната енергия на проводника може да бъде получена като сума на енергията на страничната мода и енергията на едномерното решение в направление $z$.

Използвайки Ландауеровия формализъм за ток течащ през малки стеснения, може да бъде изведено следното

където $\sigma_{0}$ е квантовата проводимост, $N$ е броят на проводящите канали и $T_{i}$ е коефициентът на предаване на $i$-тия канал в жичката [3, 8]. Множителите $T_{i}$ са важни, тъй като проводникът не е идеален. Те показват вероятността електрон да премине през стеснението, преминавайки през $i$-тия канал. $T_{i}$ се различава от 1, когато разсейването назад стане значимо в транспортните процеси. Ако дължината на съединенията с пукнатини (break junctions) стане по-малка от средния свободен пробег на електрон в метал ($\sim$ 100 Å), може да се приеме че $T_{i}=1$ за всички канали. Формулата на Ландауер става

тоест проводимостта разделена на квантовата проводимост винаги е равна на цяло число [8].

В следващата секция описваме експерименталната реализация.

Експериментът се извършва като се използва електрическата схема показана на Фиг. 9, където кръстосаните линии представят две златни жички. Тази схема е подобна на използваната във Foley et al.[6]

За наблюдение на времева зависимост на проводимостта и квантуването му, токът минаващ през проводящите жички се измерва, използвайки ток-в-напрежение преобразувател, както е показано на Фиг. 9.

Когато златните жички образуват един квант проводимост, те могат да бъдат представени като резистор $r_{1}=12.9\,\mathrm{k\Omega}$. В този случай, Фиг. 9 показва схемата на инвертиращ усилвател, който измерва входното напрежение $U_{\mathrm{in}}$ от делителя на напрежение образуван от $R_{1}$ и $R_{2}$. За стойностите на $R_{1}=10\,\mathrm{\Omega}$ и $R_{2}=300\,\mathrm{\Omega}$, падът на напрежение на $R_{1}$ от делителя е приблизително 100 mV. Стойността на $R_{1}$ е избрана така, че делителят на напрежение да не е натоварен от входното съпротивление на инвертиращия усилвател за първите десет от квантовите съпротивления $R_{1}\ll r_{N},N=1,\dots,10$. Стойността на $R_{2}$ е избрана така, че изходното напрежение от делителя $U_{\mathrm{in}}$ да е по-малко от максималното изходно напрежение на инвертиращия усилвател, разделено на усилването $G_{n}$ за първите десет от квантовата проводимост $U_{\mathrm{in}}=3\,\mathrm{V}\times R_{1}/(R_{1}+R_{2})<9\,\mathrm{V}/G_{N},N=1,\dots,10$.

Усилването по напрежение на инвертиращ усилвател е дадено като

Използваният операционен усилвател е TL071. Той е много евтин, широко разпространен и достъпен в Dual In-Line Package (DIP). Има ширина на честотната лента 3 MHz съответстваща на усилване $G$=1. В случая на един квант проводимост, усилването е $G_{1}=\frac{R_{\mathrm{f}}}{r_{1}}=3.7$. Тъй като произведението на ширината на лентата на операционен усилвател с неговото усилване е постоянно, ширината на лентата на използвания инвертиращ усилвател е $B=$0.8 MHz. Това е много по-малко от ширината на лентата на използваните осцилоскопи [21, 22], което ги прави подходящи за измерване на изходното напрежение $U_{\mathrm{out}}$. Ширината на лентата на инвертиращия усилвател е също достатъчно висока, така че можем да измерим първите няколко квантови стъпала с дължина по-голяма от $1/B$=1.25 $\mu$s. Това е причината да се избере сравнително малка стойност за $R_{\mathrm{f}}$ от порядъка на няколко десетки $\mathrm{k\Omega}$, така че усилването също се задържа малко и ширината на лентата е висока. Целта на експеримента е да се определи константата на Планк чрез използване на стойностите на квантуваната проводимост между две докосващи се златни жички. Тази проводимост и съответстващото съпротивление са свързани с константата на Планк

Съпротивлението $r_{N}=-\frac{U_{\mathrm{in}}}{U_{\mathrm{out}}}R_{\mathrm{f}}$ се получава чрез измерването на стойността на $U_{\mathrm{out}}$, съответстваща на $N$-тото квантово ниво, и вземайки предвид стойностите на входното напрежение $U_{\mathrm{in}}$ и съпротивлението в обратната връзка $R_{\mathrm{f}}$. Следователно константата на Планк е

Тя е изразена чрез физични константи и експериментално определяеми параметри и променливи на постановката.

Постановката на Фиг. 10 се състои от механична и електрична част, които са свързани с коаксиални кабели.

Електричната и механична части са показани съответно на Фиг. 11 и Фиг. 12.

Механичната част е направена по такъв начин, че да предоставя бавно движение на златните жички когато образуват или прекъсват електричен контакт. Златните жички са запоени на края на големи пружини (виж Фиг. 12). Жичките са направени от търговско 24-каратово злато за бижута. Те са 15 мм дълги и имат дебелина 0.5 мм. Когато пружините осцилират, златните жички се докосват и разделят. Всяка пружина е 1.5 мм меден проводник с дължина 9 см. Има 20 навивки с диаметър 2 см. Пружините са запоени на медна плочка с разделени по средата слоеве за образуване на две индивидуални проводящи повърхности.

Електричната схема, описана в секция X.1, е реализирана в синята метална кутия показана на Фиг. 11. Източникът на право напрежение е в 3 V държач за батерии, състоящ се от две батерии от 1.5 V всяка. Операционният усилвател TL071 се захранва от две батерии от 9 V. Ключът прекъсва захранването на операционния усилвател.

Електричната част е свързана с механичната част и осцилоскопа с 30 см дълги коаксиални кабели. BNC конекторите на кутията отговарят на характеристичния импеданс на кабелите, който е $50\,\mathrm{\Omega}$.

Синята метална кутия от STR8 служи за Фарадеев кафез да потиска електромагнитна интерференция от външната среда.

В началото, ключът трябва да бъде включен, за да се захрани операционния усилвател. Тогава настройваме времевата скала на осцилоскопа, скалата за напрежение и нивото на тригериране (за повече информация виж секция XII).

След леко побутване, пружинно-оформените проводници започват да вибрират и златните жички влизат в и излизат от контакт. Когато жичките се свържат, електрони преминават от една от жиците до другата през $N$ отворени квантови канали (виж секция IX.2). Едновременно на отделянето на жичките, броят моди намалява и същото прави изходното напрежение. Резултатният сигнал е поредица от стъпки, поради квантуването на проводимостта. Височината на всяко стъпало отговаря на целочислен квант на проводимостта. Стойността на $U_{\mathrm{out}}$, отговаряща на всяко стъпало, се измерва като се използва осцилоскопа. Входното напрежение на инвертиращия усилвател $U_{\mathrm{in}}$ се измерва директно с волтметър като пад на напрежение на резистора $R_{1}$. Съпротивлението $R_{\mathrm{f}}$ се измерва с омметър. Тогава, константата на Планк се пресмята използвайки Ур. (27) и измерените стойности за $U_{\mathrm{out}}$, за избрано $N$-то стъпало, $U_{\mathrm{in}}$ и $R_{\mathrm{f}}$.

При извършване на експеримента са възможни два подхода. Първият е да се разделят двете жички. Вторият е да се докоснат в контакт.

При първия подход, ако жичките са свързани в началото на измерването, изходното напрежение е около -9 V, тъй като $r_{N}=0$ и усилването на инвертиращия усилвател е близо до своето усилване при отворена верига (open-loop gain) и $U_{\mathrm{in}}$ се увеличава до захранващото напрежение. В този случай тригер нивото на осцилоскопа се настройва около 700 mV под него. Квантуването на проводимостта се наблюдава по време на разделянето на жичките.

При втория подход, ако жичките са първоначално отделени, изходното напрежение е около 0 V, тъй като усилването на инвертиращия усилвател е нула и също е откачен от входния източник. В този случай тригер нивото се настройва около 700 mV над нулевото ниво, което отговаря на изходно напрежение $U_{\mathrm{out}}$, когато има няколко кванти на проводимост. Квантуването на проводимостта се наблюдава, когато жичките се докоснат.

И двата метода са подходящи за измервания и изглежда да са еднакво ефективни.